Last Night in Golden Sands
Burning here in my room
Feeling that
The walls are moving closer
Sight and seen
The dark takes me
Leads me to
The ending of another day
I’m haunted…
Така премина последната кареоке нощ на златните за тази година. За по-любопитните ще цитирам пост в един от блоговете на Sunbaby, а именно: „Твое право е да ме ругаеш, мое право е да не те слушам.“ Аристип
28-08-2009
Толкова съм разочарован от този ден. Като се започне от вечерта преди него, та чак до следващия. Разочарован съм от жени, от работа, от шефове от тъпи колеги. Ами да ги започвам от зад на пред. Колегата ми или както той се представи бил sys-admin на Slackware Server, бил пишел bash скриптове, бил пускал някакви сървъри, абе голяма работа. Днеска шефа му даде един Suse и го накара да го инсталира. Еми хубаво, пича се справи, после имаше за задача да пусне един apachе и едно php – YaST-а прави чудеса. И изведнъж на мен ми се задава невероятно умния въпрос – “абе къде се намира home-а на apache-то?”, та рекох да погледна какво прави и заедно с това му отговорих невероятно умния от мен отговор – /var/www/htdocs. Саме, че явно немците са решили да не са по стандартите и в /var/www/ нямаше htdocs директория. При което аз казах на колегата да търси – има толкова много tools с които може да я намери тази директория. Започва той нашия първо с locate – еми да кажем разумно решение само, че преди това е трябвало да пусне един updatedb &. При което на него му излиза грешка, че locate не може да търси в базата си данни. Озадъчен човека решава да ползва whereis – без параметри, без нищо и резултата беше: “htdocs:”. Аз стоя и гледам, гледам ама накрая не се сдържах и му рекох: “Аре търси с find за какво си играеш с тия глупости”. Той стоя гледа ме, гледа ме и реши да напише find в терминала – и чака. Добре де какво чакаш – нали си sys-admin, той чакал да му кажа какво да пише по нататъка. Боже с коя да се прекръстя – аз няма да стана admin на линукс сървър, но поне имам някакви ламерски познания и определено знам как да си намирам файловете и директорийте. Както и да е – издиктувах му прочутата команда: $find / -name htd* дори не му казах да ползва опцията -type -> щеше да стане прекалено сложно за него. Резултата беше, че немците сложили htdocs в /srv. После – оо да нещата продължават – отвори си нашия един файл с pico: БРАВО! Друг редактор не знаеш ли? Еми явно не. На предния въпрос той ми отговори: “Е какво искаш да го отворя с vi ли?” Ами не, аз искам световен мир (като Керанов), и да се спре убиването на китове и тем подобни неща…пфф върви се скрии -> sys-admin друг път. Кулминацията беше пълна когато му run-нах suse-то с init=/bin/bash – ми момчето си беше написало много strong парола, какво да го правя – няма да го гледам я!
Да продължим нататъка – шефа. Днеска е петък явно беше решил, че е време за оперативка. След нормалните забележки за нас новите (да не изнасяме информация, да не се влиза по сървърите от вкъщи и от чужди IP-та) реши да зададе въпроса, как ни се вижда работата и дали някой ще се отказва. Много хубав въпрос шефе, браво. Както винаги Димитров не си държа устата затворена и му каза какво мисли – как кара 5 човека да вършат работа 4 дена – като същевременно тази работа може да се извърши за 30-40 минути. Работат е да се updaтe една база данни. Просто имаш една UPDATE (SELECT()) заявка, която трябва да завъртиш 28 000 пъти. Не! Той е казал на ръка – на ръка да бъде. 4 дена се пуля ту в монитора, ту в листа пред мен. Къртовски труд за този дето клато гората. За едно съм доволен обаче – шефа каза че му харесало, че съм мислил.
Историята продължава – по време на рекламите може да идете до тоалетна и да си вземете пуканки.
Шефа даде на админчето на Slackawre, Suse (това вече го разказах) и после му каза, че иска да се видят в събота понеже искал да го администрира този Suse. Ударете ме моля Ви се – за да не го направя аз. Нищо, ще се държа мъжки – няма да плача. Все пак последната дума винаги е на шефа. Докато не му кажа: #$@$#@%$#%$#%$#%$ и не си хвана шапката и напусна. После шефа даде на другия ми колега Windows Server 2003 (трябваше да го инсталира, да му намери драйвъри, да го update-не), аре там няма да се меся – нищо не разбирам от Win Server 2k3.
Само за мен няма компютър – вместо това аз нося компютри в цялото МК “МЛАДОСТ МЦ”.
За жените има ли смисъл да говоря – още не се е родила тази която да ме оцени. На това мое изречение element-a много яко ме сряза като ми каза, че ако тя се роди сега ще трябва да я чакам 20 години. И аз му отговорих естествено (опитайте се да затворите устата на един козирог (само Райна го може)), като му казах, че ще я чакам защото тогава поне ще имам по-голям шанс да съм с нея. 20 години разлика – еее не са чак толкова много, плюс това те жените си падат по такива големички.
Ела Худини и ме удари с магическата си пръчка – накарай ме да изчезна.
Свиквай
Стоиш и нищо не ти се прави, поставил си ръце върху лицето си. Хора те занимават в skype, не им обръщаш внимание, не искаш да пишеш, не искаш да говориш. Движиш се с бавни стъпки от едната в другата стая. Питат те: “Какво ти има?”, няма смисъл да обясняваш, те не могат да ти помогнат, никой не може да ти помогне с изключение на нея. Знаеш, че където и да е каквото и да прави, ако сега я видиш, ако сега я прегърнеш всичко ще изчезне – пеперудите в корема ти ще спрат да те карат да се чустваш толкова гадно.
Зле ти е, пребледнял си – получаваш въпроси от рода: “Да не си слънчасал?”, “Не, не съм просто слънцето залезе”, а искаш да не е така.
Стоиш безразличен, гледаш в точка, не ти се яде, не ти се спи, не ти се говори искаш само едно нещо: да заповядаш на мозъка си да започне да те слуша, да спре да мисли, но той в този момент слуша само и единствено сърцето ти. Защо? Нали и мозъка ти е част от теб, трябва да прави това което ти му кажеш, не трябва да те вкарва в гадните филми, не трябва да те кара да мислиш по начин, по който да се чустваш зле.
Лягаш си в леглото, присвиваш колене до корема си, очите ти вече са подути, една сълза ловко се изплъзва и бавно потича по лицето ти – намира своя край потапяйки се във възглавницата. Усетила мъката ти решава да се махне от теб, не иска повече да страда заедно с теб, иска да те облекчи, иска да те разтовари. Плачейки човек се успокоява въпреки, че нещата си остават непроменени.
По някое време, както стоиш така заспиваш и я сънуваш. Но сънищата не са розови, нито сте заедно в тях. И все пак като се събудиш се усмихваш, усмихваш се защото си я видя. Видял си я в съня си и тя е добре, говорила ти е, усмихнала ти се е.
Ако човек свикне и не се чуства така, това означава, че той няма сърце, няма душа, той няма нищо. Това ли е цената която трябва да платя? Кажете вие playboy-и? Вие, които никога не плачите и никога не сте изпитвали това чуство.
Waiting For The Kiss
I’ve never had the chance
To kiss your beautiful lips
To hold you tight all day
To run my fingers through your hair
Or talk to you till the sun comes up
My mind says this won’t be so
But my heart knows different
Someday I will do these wonderful things
And never let you go
No matter how long it takes
No matter how many tears it makes
I will see you
Kiss you
And hold you
Until the end of time…
Пиша го на сила…
Само ще спомена някой неща. Последните дни бяха и ужасни и красиви. В събота вечерта (08.08.09) ходихме отново със Sunbaby на караоки на Златни пясъци. Беше забавно, но сега не ми се изпада в подробности. На следващия ден бяхме на концерт на Слави Трифонов. Трябва да си призная, че съм ходил и на по-хубави концерти. По едно време ми се искаше да си тръгна, беше ми толкова зле, боляха ме краката, гърбът, корема, главата. Каквото можеше да ме боли ме болеше. Цял ден не бях ял нищо, не бях спал. Грозна картинка. От една седмица вече ходя на работа в медицински център “Младост”. От една седмица ме занимават с глупости (една аптекарска програма – трябвало да я знам за да работя с нея). В понеделник (10.08.09) пак ходихме на кареоки със Sunbaby, Креми, на Креми сестрата – Снежи и Николай (на Sunbaby съквартиранта). Беше забавно, видях какво е да си от другата страна, да не си ти сдухания на който са му взели приятелката (да си припомня – повече да не правя така). Скоро ще пиша за мен или за някой друг…
SysAdmin Day or One Night in Golden Sands
Последният петък на месец Юли, не знам дали сте се досетили, но тогава е sysadmin day. И ние със Sunbaby, естествено решихме да го празнуване. Решението къде да го празнуваме го взехме много лесно – Златни Пясъци. Естествено докато стигнем до там имахме известни проблеми от сорта на: ще вали, няма да вали, къде ще спим, ще спим ли изобщо някъде, дискотека, кареоке. В крайна сметка, когато дойде автобуса Sunbaby ми каза: “Решавай, тръгваме ли или не!”, при което аз я хванах за ръка и потеглихме. Път 30 минути, пристигнахме някъде в нищото, така и не разбрах дали е трябвало да слезем по-рано или не. Оказа се, че сме слезли на края на Златни Пясъци и трябваше да вървим около 20 минути пеша докато стигнем до кареокето. Аз не бях ходил на Златни Пясъци до него ден и ми беше много интересно да гледам всичките хотели и всичките заведения. В заведенията нямаше никакви хора, малко преди да пристигнем е имало буря и всички се били прибрали и по-хубаво за мен. Намерихме кареокето “Златния Лъв”, Sunbaby познаваше DJ и се получи голям купон. На мен лично ми беше много забавно, като започнем с дуета който направихме с нея на песента: Б.Т.Р – Елмаз и Стъкло, после Славо Трифонов – Няма не искам, няма недей, след това тя имаше няколко индивидуални песнички: Lacuna Coil – Spellbound, Каризма – Рискувам да те имам, Дони и Момчил – Уморени крила. И аз да не остана по-назад пях песен сам (с помощ от DJ-a рабира се): Metallica – Nothing Else Matters. Леле адреналина ми колко се вдигна, беше супер яко, чак на мен ми хареса. Накрая завършихме пак дует с: Васил Найденов – Сбогом Моя Любов. Като си видяхме часовниците беше станало към 2 някъде. Тръгнахме от там, намерихме съквартиранта на Sunbaby (който работи в магазин на Златни Пясъци), само че не останахме много при него, решихме да идем на плажа и да постоим там. Стояхме към час и половина, времето беше ужасно студено, ветровито, едни пияници влязоха да се къпят в морето – голи. След час и половина някъде станахме и решихме да продължим с разходката. Отидохме пак до съквартиранта на Sunbaby и той и направи кафе (голям джентълмен), после с нея се по мотахме пак и към 6 си хаванахме автобуса за Варна. За мен цялата нощ беше изключителна
Steff 