28-08-2009

August 29, 2009 at 02:02 (DayTime)

Толкова съм разочарован от този ден. Като се започне от вечерта преди него, та чак до следващия. Разочарован съм от жени, от работа, от шефове от тъпи колеги. Ами да ги започвам от зад на пред. Колегата ми или както той се представи бил sys-admin на Slackware Server, бил пишел bash скриптове, бил пускал някакви сървъри, абе голяма работа. Днеска шефа му даде един Suse и го накара да го инсталира. Еми хубаво, пича се справи, после имаше за задача да пусне един apachе и едно php – YaST-а прави чудеса. И изведнъж на мен ми се задава невероятно умния въпрос – “абе къде се намира home-а на apache-то?”, та рекох да погледна какво прави и заедно с това му отговорих невероятно умния от мен отговор – /var/www/htdocs. Саме, че явно немците са решили да не са по стандартите и в /var/www/ нямаше htdocs директория. При което аз казах на колегата да търси – има толкова много tools с които може да я намери тази директория. Започва той нашия първо с locate – еми да кажем разумно решение само, че преди това е трябвало да пусне един updatedb &. При което на него му излиза грешка, че locate не може да търси в базата си данни. Озадъчен човека решава да ползва whereis – без параметри, без нищо и резултата беше: “htdocs:”. Аз стоя и гледам, гледам ама накрая не се сдържах и му рекох: “Аре търси с find за какво си играеш с тия глупости”. Той стоя гледа ме, гледа ме и реши да напише find в терминала – и чака. Добре де какво чакаш – нали си sys-admin, той чакал да му кажа какво да пише по нататъка. Боже с коя да се прекръстя – аз няма да стана admin на линукс сървър, но поне имам някакви ламерски познания и определено знам как да си намирам файловете и директорийте. Както и да е – издиктувах му прочутата команда: $find / -name htd* дори не му казах да ползва опцията -type -> щеше да стане прекалено сложно за него. Резултата беше, че немците сложили htdocs в /srv. После – оо да нещата продължават – отвори си нашия един файл с pico: БРАВО! Друг редактор не знаеш ли? Еми явно не. На предния въпрос той ми отговори: “Е какво искаш да го отворя с vi ли?” Ами не, аз искам световен мир (като Керанов), и да се спре убиването на китове и тем подобни неща…пфф върви се скрии -> sys-admin друг път. Кулминацията беше пълна когато му run-нах suse-то с init=/bin/bash – ми момчето си беше написало много strong парола, какво да го правя – няма да го гледам я!
Да продължим нататъка – шефа. Днеска е петък явно беше решил, че е време за оперативка. След нормалните забележки за нас новите (да не изнасяме информация, да не се влиза по сървърите от вкъщи и от чужди IP-та) реши да зададе въпроса, как ни се вижда работата и дали някой ще се отказва. Много хубав въпрос шефе, браво. Както винаги Димитров не си държа устата затворена и му каза какво мисли – как кара 5 човека да вършат работа 4 дена – като същевременно тази работа може да се извърши за 30-40 минути. Работат е да се updaтe една база данни. Просто имаш една UPDATE (SELECT()) заявка, която трябва да завъртиш 28 000 пъти. Не! Той е казал на ръка – на ръка да бъде. 4 дена се пуля ту в монитора, ту в листа пред мен. Къртовски труд за този дето клато гората. За едно съм доволен обаче – шефа каза че му харесало, че съм мислил.
Историята продължава – по време на рекламите може да идете до тоалетна и да си вземете пуканки.
Шефа даде на админчето на Slackawre, Suse (това вече го разказах) и после му каза, че иска да се видят в събота понеже искал да го администрира този Suse. Ударете ме моля Ви се – за да не го направя аз. Нищо, ще се държа мъжки – няма да плача. Все пак последната дума винаги е на шефа. Докато не му кажа: #$@$#@%$#%$#%$#%$ и не си хвана шапката и напусна. После шефа даде на другия ми колега Windows Server 2003 (трябваше да го инсталира, да му намери драйвъри, да го update-не), аре там няма да се меся – нищо не разбирам от Win Server 2k3.
Само за мен няма компютър – вместо това аз нося компютри в цялото МК “МЛАДОСТ МЦ”.
За жените има ли смисъл да говоря – още не се е родила тази която да ме оцени. На това мое изречение element-a много яко ме сряза като ми каза, че ако тя се роди сега ще трябва да я чакам 20 години. И аз му отговорих естествено (опитайте се да затворите устата на един козирог (само Райна го може)), като му казах, че ще я чакам защото тогава поне ще имам по-голям шанс да съм с нея. 20 години разлика – еее не са чак толкова много, плюс това те жените си падат по такива големички.
Ела Худини и ме удари с магическата си пръчка – накарай ме да изчезна.