Свиквай

August 17, 2009 at 07:25 (За нея)

Стоиш и нищо не ти се прави, поставил си ръце върху лицето си. Хора те занимават в skype, не им обръщаш внимание, не искаш да пишеш, не искаш да говориш. Движиш се с бавни стъпки от едната в другата стая. Питат те: “Какво ти има?”, няма смисъл да обясняваш, те не могат да ти помогнат, никой не може да ти помогне с изключение на нея. Знаеш, че където и да е каквото и да прави, ако сега я видиш, ако сега я прегърнеш всичко ще изчезне – пеперудите в корема ти ще спрат да те карат да се чустваш толкова гадно.
Зле ти е, пребледнял си – получаваш въпроси от рода: “Да не си слънчасал?”, “Не, не съм просто слънцето залезе”, а искаш да не е така.
Стоиш безразличен, гледаш в точка, не ти се яде, не ти се спи, не ти се говори искаш само едно нещо: да заповядаш на мозъка си да започне да те слуша, да спре да мисли, но той в този момент слуша само и единствено сърцето ти. Защо? Нали и мозъка ти е част от теб, трябва да прави това което ти му кажеш, не трябва да те вкарва в гадните филми, не трябва да те кара да мислиш по начин, по който да се чустваш зле.
Лягаш си в леглото, присвиваш колене до корема си, очите ти вече са подути, една сълза ловко се изплъзва и бавно потича по лицето ти – намира своя край потапяйки се във възглавницата. Усетила мъката ти решава да се махне от теб, не иска повече да страда заедно с теб, иска да те облекчи, иска да те разтовари. Плачейки човек се успокоява въпреки, че нещата си остават непроменени.
По някое време, както стоиш така заспиваш и я сънуваш. Но сънищата не са розови, нито сте заедно в тях. И все пак като се събудиш се усмихваш, усмихваш се защото си я видя. Видял си я в съня си и тя е добре, говорила ти е, усмихнала ти се е.
Ако човек свикне и не се чуства така, това означава, че той няма сърце, няма душа, той няма нищо. Това ли е цената която трябва да платя? Кажете вие playboy-и? Вие, които никога не плачите и никога не сте изпитвали това чуство.