Какъв ден само…:) :) :)

November 25, 2009 at 00:16 (DayTime, Вдъхновението)

Обикновенния ми ден започва с кафе около 9 – 9.30 и след това университет. Днес, обаче трябваше да стана по-рано защото имах контролно по Бази от данни. Няма как да пропусна да спомена, че се успях, просто не успях да стана в 8 както го бях запланувал. Контролното мина, както след него мина и още едно упражнение. След това дойде ред и на подаването на молбите за Евро стипендии. Работата е там, че молбата се попълва online и след това трябва да си я разпечаташ. Моята молба и на elemet-a бяха готови, но на Sunbaby – не, за това решихме да идем до копи-центъра да и извадим молбичката. Цялото това действие се развива около 11 без десет. Влязохме в копицентъра, Sunbaby се нареди на опашка, аз застанах отстрани да я изчакам, телефона ми звънна бръкнах си в джоба, вдигнах глава и я видях. Тя – “вдъхновението” вървеше към входа на копи-центъра. И точно когато я видях и тя ме видя! Влезе през вратата, дойде до мен, прегърна ме, беше се усмихнала. А аз през това време, затворих телефона, изпуснах молбите на земята – не знаех какво става. “Вдъхновението” поздрави и Sunbaby и започнахме да си говорим. Каза ми че трябва да си преснима някакви упражнения, говорихме си кой какво правил снощи, за филми…
Мисля, че днес я видях за първи ден на слънчева светлина. На кафетата и караокетата е по-различно. Искам да кажа, че докато говорех с нея слънцето печеше през прозореца и я погледнах в очите. Прекрасно знаех какъв цвят са, но това слънце и тези прекрасни, големи, зелени очи…Ах-х-х-х как човек да не се усмихне, как човек да не се разтопи само :):):)…
След това някъде към средата на деня получих въпрос на кого съм се усмихвал – ами то след срещата с нея няма как да не се усмихвам :). Няма как деня ми да не продължеше просто чудесно :).
През изминалия ден се случиха още неща – още много неща, наистина много разговори със Sunbaby. Чух неща, които не исках да чувам, но по-добре, че всичко ми се изясни.
Абе не мога да опиша днешния ден за тези 15 мин. които имам, преди да си легна…
Нека, който прочете поста да се усмихме :):):) както аз се усмихвах през изминалия ден :):):).

Leave a comment