Страх

August 29, 2012 at 15:21 (Me)

Чух в един филм, че страха те пазел (не си спомням в кой филм го чух де). Дали наистина ни пази? И от какво ни пази?
Преди малко изпитах страх – и разбрах, че този страх, които изпитах, не ме пази от отсрещния, а в случая ме пази от самия себе си.
Страх ме е да се пусна по течение – да си кажа: “Това ще направя, да става каквото ще!”
Страх ме е да спра да мисля. Боже, може да мисля идиотски неща, но обичам да мисля (без значение дали съм прав или крив).
Страх ме е да се отдам.
Страх ме е да се отпусна.
Страх ме е от чувствата, които мога да изпитам.

От много неща ме е страх, които са вътре в мен…

Advertisements

Permalink 4 Comments

2012-02-12

February 12, 2012 at 15:52 (Me)

Чух, за себе си, нещо което много не ми хареса, но предполагам че няма друг вариант.Казаха ми, че преди съм бил по-безгрижен, по не съм се замислял какво съм правил. Сега съм бил говорил като възрастен, обвзет от повече неща изискващи отговорност. Дори и факта, че до миналия месец нямаше петък и събота в която да не излизам и да не се забавлявам не променя факта, че съм порастнал. Този факт не ми харесва изобщо. Искам да съм дете, безгрижно дете, което да не вижда сивия цвят на ежедневието (за хората с розовите очила ще кажа, че и техните очила са сиви, но те просто са далтонисти). Последните две вечери водя едни такива разговори, сравняващи мен преди 6 години и сега. Чак не мога да повярвам, че толкова много неща, в мен, са се променили. Толкова неща бях забравил, толкова спомени съм затворил някъде надълбоко в съзнанието си. Някой от тези спомени са хубави, за това благодаря, че ми ги припомниха.

Permalink 3 Comments

Животът и аз

October 1, 2011 at 20:21 (Me)

Преди два-три дни, докато се прибирах от работа (отново с музиката в ушите и опитващ се да изолирам всякакви външни дразнители), пред мен вървеше страшна мацка. Направо мислех като мина покрай нея да й кажа: “Евала на майка ти и баща ти.”. И се замислих: Защо тая мацка така се е “направила”? Отговорът на този, както и на много други такива въпроси се оказа много прост – ми защото иска внимание. Goodlooking girl, ми защо да не накара хората да се обръщат след нея – били то мъже или жени. Кой не обича вниманието?
Втората част на този разказ е какво стана след като я настигнах и задминах. Докато вървях зад нея, й гледах задника, сега вече тя беше зад мен и се замислих: Какво трябва да направя, че и тя да ме забележи и след като мина пред нея да ме огледа и тя. Еми освен някаква тотална промяна друго няма какво. Естествено, че като съм с чантата за лаптоп-а и с музиката в ушите това момиче няма да ми обърне изобщо внимание. Сигурно ако се спъна и падна, докато я дзяпам, ще имам по-голям успех да ме забележи 😀 :D.
Продължих си аз напред и си рекох: Защо трябва да съм еди си какъв, че момиче като нея да ми обърне внимание – дори и да е само на външния вид? И понеже в момента се чувствам горе-долу добре, не смятам да променяма нищо в себе си. И ако направя аналогия с кръговете които G+ вкараха в тяхната социална мрежа излиза, че аз и момичетата от този род просто сме в различни кръгове и май даже нямаме общи приятели.
Мацката вече остана някъде далеч за мен, аз съм си почти пред нас и се чудя: Добре де, какви трябва да са момичетата, че да съм в един “кръг” с тях?
Този въпрос ми го зададе още преди година една приятелка от София, учудващо за мен е, че е минала една година и аз още не мога да отговоря.

Permalink Leave a Comment

2011-01-15

January 15, 2011 at 04:05 (DayTime, Feel it!, Me, My life)

Гледам, че съм позарязал писането. Еми да кажа, че на 13 имах рожден ден. Пожелавам си да съм жив, защото миналата година доста здрави измряха :D. Това в кръга на шегата. Не мога да не отбележа няколко факта: единия е че получих най-големия си подарък от както съм роден, а той беше бюро. Да, точно така, дървено, такова каквото се сблобява с види и т.н., също така получих и нови слушалки с който да слушам музика от телефона и на лаптоп-а. Втория факт, е че за първи път съм на работа и имам рожден ден. Почерпих с бонбони целия колектив на фирмата, а накрая на работния ден така ме изненадаха. Направо щях да се разплача. Звъни ми телефона и ми казват, е на една от счетоводителките Ajur-а бил забил, а тя работела по него. Отивам аз в счетоводството – гледам, гледам и по едно време ме посрещат с подарък – ново портмоне. И най-интересното е, че портмонето е марка Skype :D.
Просто съм такъв късметлия с тази работа, не знам колко пъти вече чуках на дърво, но колектива ми е страхотен :). Благодаря Ви още един път :).

Permalink Leave a Comment

Весела Коледа ’10

December 25, 2010 at 21:23 (Жените, глупости, простотии, Girls, love, Me, разни)

Днес получих много красиви и страхотни пожелания. Като доста хора ми пожелаха през идната година да съм намерил някой, който да ме обича. Еми то ще е много хубаво, само че май аз не искам да намирам такъв човек. Чуството “Любов” при мен се трансформира в чуството “Болка и тъга, че не мога да бъда с теб.”. Което ме кара да се замислям – Абе, дали е вярно, че моите изисквания не са прекалено високи. Което води друг въпрос – Аджаба, какви са ми изискванията? Каква трябва да бъде идеалната за мен жена? “Идеалната” – не ми харесва, като описание, по-скоро такава, която да ме кара да се чуствам добре в нейната компания.

Fuck – пиша вече второ изречения и го трия, защото осъзнавам, че пиша пълните глупости… И вече започвам да се ядосвам на себе си. Всичко си ми е наред, супер готин съм, но като се появи някоя жена в моя живот и настроението ми отива на майната си. Еми не ми харесва така! После, защо пия – еми как да не пия, даже ще продължавам да го правя докато не се оправя най-накрая или докато не умра от алкохол.
С мислене до никъде не се стига, с немислене – същата работа..

Оффф проблема е отново в онези гадни чуства…
Ама да си призная честно така ми се пада – сега като се замисля, почти всички останали проблеми съм си оправил, та време беше да се поядосвам малко и заради някоя мацка 😀 😀 😀 😀 😀 … Ми така де, всичко си ми е наред, а да ти е наред всички е скучно – трябва да има динамика, екшън 😀 😀 :D… Да се разкарвам посред нощите из ЛуеФски… Както би се изразил Ивайло: “Теб те е ебал лудия…” 😀 😀 😀 :D…

Така драги ми смехурко – на Коледа се ядосваме с жени. Този път не се казват Надя, но ядовете са същите (и тука Ваня би ме наредила като каже: “Ми проблема е в теб самия, в главата ти.” – но не мога да я махна, моя си я и ми харесва 🙂 ).

Честно да си призная очаквах, че след тези две години, няма да ми пука – ама грам, т.е. ще дойде някоя мацка, а на мен ще ми е все тая. Къде-ти-братче, точно обратното, да са таковам в !@№$%€%$№@!.

Някой във фейса ми беше казал, че само умните могат да се самоиронизирват 😛 😛 :P. Значи аз съм много умен – още от 8-ми клас – хахахаха 😀 😀 😀 😀 :D…

Айде-е-е-е поредния пост пълен с глупости – ама ми признайте, че от доста време не бях пускал такива работи 😛 😛 :P…

Весела Коледа, 2010г.

Permalink Leave a Comment

Мача свърши

December 19, 2010 at 10:54 (Жените, Me)

Дами и господа, за пореден път се Осрах до ушите :D. Чак започвам да се забавлявам за своя сметка. Мисля, че Казанова беше каза, че всичко е интересно преди първата целувка – след това мача свършва. Е, при него мача е продължавал с второто полувреме в леглото, докато при мен не се получава точно така, но за първата част вече съм убеден.
Ако това ми се беше случило преди година-две сигурно сега щях да съм супер депресиран, да се мисля за боклук (както една приятелка не спира да ми го повтаря – ще взема да й повярвам накрая), да не искам да живея повече и т.н. Но вместо това искам да благодаря на един приятел и на безценните му съвети. Т.е. съветите му може да супер обикновенни и нормални, но казани в правилния момент ни се струват много на място и много вярни. Та той каза така: “Чефо, проба-грешка това е. Взимаш си поука и продължаваш на татъка.” Сигурно не съм ги чувал това само от него, но като ми го каза миналата вечер се замислих такъв в думите му и разбрах, че е доста прав.
И каква в крайна сметка е поуката – старайте се като сте пили да не говорите глупости :D. А аз за последните 3 вечери всяка вечер се наливам с водка (в къщи), а снощи и с джин (в караокето). Нали на края на година си поставяме цели, които да преследваме през новата година, дали аз да не си поставя за цел да намаля алкохола. То даже идеята не е да го намаля, ами да не се напивам до там, че да говоря глупости.
Станалото, станало – няма връщане назад. Мацката е яка, ама ще си я гледам от бара ;).

Ето какво трябва да не правя следващия път:
1) Да не показвам какъв съм.
2) Да не показвам какви намерения имам.
3) Докато не опозная момичето да не си вадя никакви изводи.
4) Да задавам въпроси. Ако не ми отговаря, да не мисля защо го прави.
5) Да се старая да бъда интересен – това явно се харесва на жените, докато при мен не знам как ще стане. Искам да кажа, че всички са интересни, но малко могат да ми направят супер яко впечатление, което да ми хареса. Едно време Надя го направи с изречението: “В къщи имам Slackware.” – няма да се обяснявам повече за тази точка.
6) Да не ми пука за човека докато на него не му запука за мен.
7) Да си играя на “Близо – Далече” -> от това вече ми се повръща, но на дамите явно им харесва. Нямам нерви аз за такива игрички, при положение, че започнах с лека ръка да отхвърлям всички неща които искам, но не мога да получа следователно – всичко или нищо. Но изглежда това ще трябва да се промени, т.е. аз да се променя.
8) Да мисля няколко хода напред (това е съвет от един мой любим събеседник*) – пфф това не знам как ще стане. Шаха ми е по-лесен от връзките и взаимоотношенията.
9) Предполагам, че ще трябва да се правя и на недостъпен (въпреки, че това май е включено в някоя от горните точки). Аз, недостъпен – хахаха, и как ще стане този номер. Сигурно с непукизъм (може да пробвам, ако има резултат ще кажа).
10) Да не бъда прибързан, прекалено прям и вироглав (благодаря на човека който ми ги каза). Тука мисля, че ще сме в Мисията невъзможна.

И какво се оказва в крайна сметка – изпълнявам горните 10 точки (10 за сега) и получавам това, което искам, а същевременно напълно заличавам това, което съм аз. То и без друго само ми се повтарят думи от рода: абе нормален ли си, луд ли си, само мърмориш, ще стане драматург от теб, приемаш всичко както ти изнася, ужасен си, скучен си, гаден си (това се отнасяше за зодията ми), нам-си-къф си и т.н. Баси само Стела ли в България успя да ме хареса такъв? Ми то тогава излиза, че нещо не е наред с главата, че да се хване с такъв като мен. Е, да ама не – момичето си е напълно нормално. И пак излезе, че ненормалния съм аз :D.
Ох-х-х тази моята глава… Къде мога да я заменя с друга? Примерно с версия 2.0-generic, не бих се разсърдил на никого :).

Гледам, че доста от давна не съм писал и не знам кога ще е следващия път когато ще изпадна в такова лирическо отклонение.

Permalink 4 Comments

Проста работа значии

December 12, 2010 at 17:39 (Me)

Много съм смотан значи, защото не знам какво правя, не знам какво ДА правя, не знам как да се държа и не знам какво искам. Явно пак сме я докарали до под кривата круша.
Не обичам да взимам решения, не обичам като направя нещо и после да си мисля и да се дерзая с: правилно ли постъпих, май не трябваше това-или-онова да правя, дали не трябваше да направя/кажа нещо друго, нещо различно.
Явно съм осакатен от към мозък, разум, мисъл…
Скучен съм… Трябва още да порасна…

Permalink Leave a Comment

2010-11-06

November 9, 2010 at 15:32 (Вдъхновението, Караоке, Me, My life)

Дами и господа смятам да бъда изключително честен със себе си и с околните и да разкажа как прекарах събота вечерта.
Еми как – много ясно, че пак ходихме на караоке. Този път обаче беше малко по-странно. Странно защото бяхме седнали на едно сипаре аз, Ивайло, Видилина и Стела. За тези, които не знаят със Стела бяхме гаджета преди две години и половина някъде (може и да са повече, не се сещам в момента). Та дойдоха мацките, седнаха при нас, в караокето имаше и други познати (или непознати). Миналата седмица бях болен и все още не съм оздравял напълно, но тогава (в събота) реших, че трябва да пия алкохол. И то беше едно пиене, едно пеене. Не си спомням към колко часа излязох да пея “Трима Музиканти” – ама бях толкова зле, а като цяло пих малко – 3 джина. Казвам малко, защото миналата година по това време (началото на Ноември месец) на един рожден ден опуках една бутилка Джин и си легнах – а тази година само 3 джинчета.
Нещо друго обаче ми направи впечатление – Стела, за цялата вечер ми продума само 3 изречения. Като две от тях бяха отговори на мои въпроси. Няма да крия, че ми минаха някой мисли през главата, но какво да направя – като не иска да ми говори ОК.
Вчера Ивайло докато говореше с Видилина го накрах да я попита да не би нещо да съм казал/направил, и сега да си търпя последствията – отговаря беше: Не, “Стела просто вече е променена.” Еми хубаво – щом е променена. Едно време това момиче не се държеше така – явно наистина “любовта” променя. Дано тази промяна да е за хубаво…

Този пост го пиша от 11 часа, но все нещо излиза и не мога да го завърша. Щях още неща да пиша, но мисля да ги оставя за друг път…

Permalink Leave a Comment

Next page »