Как да избягаш от информацията?!

March 24, 2012 at 12:03 (deppresed, Козирог)

Сигурно и преди съм го писал тук (не си спомням вече какви глупости съм писал в този блог, а и не искам да си ги спомням повечето), но пак ще повдигна темата.
Преди имах проблем – много питах. То и сега продължавам да си питам, но като че ли не влагам много смисъл във въпросите и за това не ми пречи, когато получа насреща отговор от рода на: “Няма да ти кажа!”, “Много питаш…”, “Много си любопитен.” и т.н. Научих се кои хора за какво и кога мога да ги питам. Трудно е подтискаш любопитство, дори много трудно, но не е невъзможно. И сега съм в една такава ситуация, в която предполагам нещо, но не искам да задавам каквито и да било въпроси – просто не ме интересува, не е моя работа, абе не искам да знам просто. Обаче “онуй” нещо – съдба ли е, Бог ли е, случайност ли е… – явно не е на моето мнение. И всеячески се опитва да ме дразни, като изпадам в разни ситуации, в които се говори за човек в трето лице или се говори за “човекът”, или дочувам разговори.
Ако знаете само колко сили изразходвам за да си повтарям: “Не те интересува.” – отговорът е: Много!
Всъщност конкретната ситуация, няма много касателство с този пост. Въпроса е – Защо? Аз не любопитствам, не задавам въпроси, не правя панаири и въпреки това дочувам това-онова, виждам някои неща. Тези неща започвам да ми влияят, аз се опитвам да ги игнорирам, тъкмо нещата се оправят – и хайде на ново: старата песен на нов глас (дето се вика)…

Advertisements

Permalink Leave a Comment

2012-01-17

January 17, 2012 at 18:04 (deppresed)

Не могаааааааааааааааааааа!!!!!!!!!!!!!

Оххх мисля, че трябва да си избия тази това изречение от главата. Е как да стане като да спра да мисля, че да го напиша това.

Иска ми се да бях мъничко по-умен, съвсем мъничко. Почва да ме е много яд, че главата ми е пълна само с простоии…

25 години си губя времето – 25… Да, толкова навърших миналата седмица… Някой хора на моята възраст вече имат деца (1, 2, 3…) други пък трошат пари…

Цел в живота – да оцелея! Ай сектир от тука – това цел ли е…
Хоби в живота – алкохолизъм! Ай сектир два пъти – това хоби ли е…

Трябвало да променя нещо в себе си, да реша какво да правя, да си поставя задачи, цели и мечти за реализация… апф…

Кат (това изречение е за теб) знам, че не ти се четат глупости, ама това стискане да не се оплаквам в блога вече ми дойде в повече.

Като бях малък исках да порастна. Като бях на 20 исках да съм малък, но да съм си със същия акъл на 20 годишен, сега на 25 искам да съм дете с детски акъл.

Общо взето си търся черна дупка в която да си излея всичките мисли…

Permalink Leave a Comment

Never Enough

May 25, 2011 at 15:44 (deppresed, music, Song)

Permalink Leave a Comment

Разхвърляни мисли…

April 6, 2011 at 13:23 (DayTime, deppresed, Dream, глупости, NightTime, разни, спомени, сутрин, съдба)

Хубаво е да си влюбен нали? Ми тогава защо като сме влюбени пак се оплакваме? Защото на човека никога не му стига – винаги иска още и още и още.

Готови ли сме заради любовта да бъдем нещастни? Ммм даммм, правилно прочетохте. Как върви едното с другото ли? – Ами не знам, но е пред очите ми, т.е. не говоря за себе си в момента.

Борим ли се за щастие или то само ни намира? Напоследък чета доста интересна книжка за Сатанистите. Не става въпрос за някоя секта, по-скоро за начина им на мислене. По тяхната логика излиза, че всички сме такива. Всички, които смятат, че само си помагат да им се случат всички хубаво неща и че човек сам определя съдбата си са сатанисти. И също така хората, които смятат общественото мнение за един много гаден стереотип, към който не искат да се придържат и те са сатанисти. Абе интересна книжка ем ще видя кога ще имам време да я дочета. Знам, знам – чета глупости, но поне чета нещо нали :).

Permalink 4 Comments

Гост в собствения си дом…

October 24, 2010 at 13:55 (bedtime, deppresed)

Вече втора нощ не мога да спя. Будя се през 20-30 мин. Все едно спя на чуждо място и ми е неудобно, дори ми е някак терсене. Сутрин, вече към 9.00-9.30h заспивам и естествено звънва телефона. Става се, пие се кафе, пушат се цигари. Вчера цял ден бях супер неадекватен. На обяд към 2 някъде заспах отново. Събудих се към 5 (супер изморен). Вечерта пак бяхме на караоке. Изобщо нямах намерение да пея – та аз едва говорех нормално, без да се дера. DJ-я обаче ми направи знак с който ме попита дали ще изпея една чалга песен, аз поклатих глава в знак на съгласие. Изпях я, но за първи път микрофона адски много ми тежеше. Изобщо не знаех с коя ръка да го държа. Но май след солидното количество алкохол, което пак се изпи (в моя случай не беше много – но достатъчно) поживнах малко. Но май за цяла вечер само една песен си поръчах, всички други бяха ей, така – просто ги знаех, или пък нямаше кой да ги изпее. Последната песен пак беше “Жива рана” – май вече ставаме баланли с нея. За последните 6 пъти в караокето, последната песен е все тази и винаги я пеем аз и Ивайло. И снощи по същият начин – без да я поръчваме пак я изпяхме. Само, че този път бяхме по 2-ма на микрофон и се получи още по-яко.
Мисля да си дам почивка. Да насоча вниманието си в тази посока, в която знам че съм добър или поне че мога да се реализирам. На работа ми казаха, че с такива темпо на живот няма да мога да я карам още много. Вярно, аз съм на 23 – купони, дискотеки, караокета, кръчми и т.н. – колкото искаш пред мен. Но сега трябва да се спра. Дори и от салсата се отказвам, или по-точно ще спра за малко, понеже едвам издържам.
Ще се надявам и този път работата да ме излекува.

 

Permalink 5 Comments

June 13, 2010 at 00:19 (bedtime, deppresed, love, NightTime, разни)

Рок клубчето където бяхме е доста приятно, още повече когато се запознаеш с барманите и такива се заприказвате. Яки момчета, надявам се идеята да продължида се развива – а също така й да се канят групи там и да стават големи купони. Момчета продължавайте само така и често ще се виждаме :).

Отново усетих мириса на морската вода и водораслите. Отново усетих соления вкус и пясъка между пръстите си. Ноща беше изпълнена с невероятно много светлини – от заведенията, от морския фар, от звездите.

На връщане вървях сам и отново осъзнах, че не съм за този свят. Смях се над мислите: “Празнината ме изпълва.” :D. Няма толкова глупаво изречение. Въпреки, че може да добие смисъл ако се направи аналог с черна дупка. Вървейки към вкъщи се разплаках – една година ми отне да постигна това което имам сега. Най-накрая се почуствах така, както искам от доста време назад. Предполагам и точно заради това проявих лека слабост, но не съжалявам.

Permalink 2 Comments