Държавата мечта (или още за е-Картите)

August 22, 2011 at 09:58 (Чефоландия, разни)

В Естония всички пътища водят към… интернет. Покритие и указателни табели (като тази на снимката) за най-близката точка за връзка има из цялата страна.

През последните 2 десетилетия естонците са заети да доказват, че няма невъзможни неща. Дали успяват?

В зората на прехода с Естония сме почти еднакво бедни. Днес средната заплата там е над 800 евро, а у нас е 300. Благодарение на дръзки реформи и приемственост между правителствата Естония изпревари по доходи на човек от населението отличници като Полша, Словакия и Унгария, докато лутащата се България си остава в дъното на таблицата. Докато ние се мъчим да “връзваме жички”, Естония стана синоним на електронно правителство.

В началото на икономическите успехи е един историк. Март Лаар става премиер на независима Естония през 1992 г. Тогава той е на 32 години, а повечето министри от екипа му са още по-млади. Пред тях е бездна – съсипана икономика, хиперинфлация (над 1000%), страховита бедност и безработица. Екипът на Лаар запретва ръкави и доказва, че ако вярваш и искаш, можеш да ходиш и по вода.

Още през 1992 г. Естония въвежда непозната за Европа система – валутен борд. МВФ и шведски експерти съветват Талин да запази руската рубла, но правителството рискува и заменя рублата с естонска крона, която фиксира към германската марка. Кроната и паричният съвет служат вярно на Естония до 1 януари 2011, когато страната стана част от еврозоната.

Държавната администрация претърпява пълна промяна, защото всеки служител трябва да отговаря на две прости изисквания – да знае английски и да работи с компютър. Така вирусът на съветската бюрокрация бързо и завинаги си отива от Естония. Правителството насочва всички помощи от Запад към изграждане на това и бързо изгражда онова, което България и до днес не може – административен капацитет.

Лаар отказва заеми от МВФ и Световната банка. Спира субсидиите на предприятията. Премахва търговските бариери – страната става безмитна и безакцизна зона. Безумният според мнозина ход се оказва допинг за бизнеса и убиец на контрабандата и сивата икономика – като не дължиш акцизи и мита, няма какво да криеш и няма как да конкурираш нечестно съвестния данъкоплатец. Е, когато през 2004 г. влиза в ЕС, Естония започва да следва акцизната политика на съюза. Но пък запазва традицията си да не събира данък за печалбата, която фирмите реинвестират. Приватизацията се извършва по естонски бързо и решително – без гръмки корупционни скандали. “Диригент” на процеса е Ян Маницки, мениджър на легендарната група АББА.

Плоският данък, който в България познаваме отскоро, в Естония работи от 1994 г., когато ставката за доходите на граждани и фирми става 26% (днес е 21%). Всички пророкуват, че бюджетът ще се срине, но след първата трудна година плоският данък се отплаща с отлични приходи, а естонският успех заразява и други държави – от Русия и Исландия до Македония и България. Напоследък и в Гърция гледат към единната ставка като на спасителен пояс за бюджета.

За 20 години Естония изпреварва икономически не само балтийските си съседи, България и Румъния, но и бивши отличници като Полша и Унгария. Географски Естония е на изток, но икономическите изследвания и класации вече я слагат в групата на западните държави. Премиерът Андрус Ансип не признава скромни цели – иска страната му скоро да се нареди сред петте най-развити в ЕС.

Днес Естония е една от най-дигитализираните и свободни от бюрокрация държави на планетата. Там политиците бързо разбрали, че страна с малко население (1.34 млн. души) и невисоки доходи не може да си позволи да издържа обичайната администрация. С девиза “Прави повече с по-малко” държавата започва да развива електронни услуги, засягащи всекидневния живот, като търси най-евтините решения. Наскоро стана ясно, че България вече е похарчила 2 млрд. лева за електронно правителство, а е-услугите се броят на пръстите на ръцете. В Естония за двойно по-малко пари имат над 700 е-услуги.

Днешните естонци могат онлайн да кандидатстват за детски помощи, за работа или за пенсия. Сред последните разработвани е-услуги са вписването в брачния регистър и регистрирането на развод по интернет. Държавните институции си обменят служебно информация и не тормозят гражданите за справки и удостоверения. Благодарение на модерните технологии броят на полицаите е намален наполовина спрямо средата на 90-те години, а доверието към тях е скочило двойно до 90%.

Дигиталната революция започва през 1996-1997 г. с програмата “Тигров скок”,

която обзавежда училищата с компютри и посвещава ученици и учители в тайните на интернет. Следващата програма е “Виж света” – също безплатни курсове по компютри и интернет за цялата страна. Идеята е и бабите в най-затънтените селца да се научат как да отварят мейл и как да проверяват по електронен път пристигнала ли е пенсията в банковата им сметка. Трите мобилни мрежи напълно покриват територията на страната, като предлагат и интернет. Навсякъде има публични точки за безжичен интернет, повечето безплатни. В Естония изразът “отивам до банката” е на изчезване, защото виртуалните офиси все повече изместват традиционните. 98% от трансакциите минават през интернет.

Личните карти на естонците приличат на нашите. Но само на пръв поглед. Те са далеч по-умни от българските – имат безценен чип, който ги превръща в универсален ключ за всякакви е-порти и е-услуги. Естонската лична карта е 3 в 1 – документ за самоличност, ключ към базите данни и електронен подпис. Тя се използва за плащане на сметки и данъци, заменя шофьорската и здравната книжка, служи за онлайн банкиране и дори за електронно гласуване през интернет. Макар че е толкова полезна и “смарт”, естонската лична карта струва само 25 евро и се подменя на 5 години. У нас е-услугите се броят на пръсти и за повечето човек трябва си купи електронен подпис – комплектът удостоверение, смарт карта и четец за нея струва 60-70 лв. При това е-подписът е валиден само за 1 година и после трябва да се подновява срещу годишна такса.

Първата е-лична карта е издадена още през 2002 г. През 2006 г. над 1.1 милион естонци имат личен документ с чип. Достъпът до данни и ползването на електронния подпис са валидни само с въвеждане на пин кодове. Без кодовете картата и чипът са безполезни и това е най-сигурната защита срещу кражби.

В царството на е-чиновника

Чрез единния държавен портал http://www.ееsti.ee и с личната си карта естонците могат да влязат във всеки публичен е-регистър, да подават и да получават документи онлайн. Техният Търговски регистър работи безотказно – за разлика от българския, който все се задръства. Фирмите предпочитат електронната регистрация, като цялата процедура отнема броени минути. Рекордът за вписване на компания е 18 минути. Системата разпознава и личните карти на гражданите на Финландия, Белгия, Португалия и Финландия, които могат от вкъщи да си регистрират естонско АД или ООД.

Естонците не се потят над данъчни декларации – тяхната НАП сама попълва данните, които работодателите са изпращали. Това е и най-популярната е-услуга – над 92% от естонците са декларирали доходите си за 2010 г. по интернет. Човек влиза в мрежата на данъчните – през държавния портал или през виртуален банков офис – с електронната си лична карта, сверява, ако има нещо за допълване, го добавя и натиска бутона “изпрати”. Няма служебни бележки, разпечатване на декларации, висене по гишета. При това електронният бирник няма работен ден, обедни почивки и уикенди – работи по 24 часа на ден.

В Естония също като у нас има данъчен реверанс за част от лихвите по жилищни кредити, само че сумата се връща на данъкоплатеца в рамките на 2 дни от подаването на декларацията. Част от инвестициите на родителите в чуждоезиковото обучение на децата също се признават за разход и намаляват данъка.

През правителствения портал всеки може да си запази час за преглед или да “разлисти” здравното си е-досие. Лекарите виждат “картона” на пациента на монитора си – епикризи, кръвни изследвания, рентгенови снимки, кардиограми – всичко се намира в интернет. И рецептите в Естония са дигитални, не хартиени. Пациентът отива в аптеката, аптекарят отваря “файла”, вижда какви лекарства е предписал докторът.

Родителите записват децата в избраното училище онлайн и от персоналния си компютър следят как се представя ученикът – какви домашни има, какви предмети са в програмата за деня. Учителите пишат оценки и забележки в електронни дневници и дори качват плановете за уроците си в интернет. Учениците си готвят уроците и домашните в интернет и за ужас на калпазаните лошите оценки не могат да бъдат скрити – родителите виждат всичко в мрежата.

В Естония май само туристите още купуват хартиени билети. Повечето местни хора си плащат правото на пътуване онлайн, а контрольорите проверяват със специални устройства редовен ли е пасажерът.

Естонците често се шегуват, че тяхното правителство ползва хартия само в… тоалетната. Министрите се готвят и провеждат своите заседания в мрежата. И на тях, и на чиновниците не им се налага да разнасят листове и папки, защото всички документи, доклади, справки и забележки се създават, коментират, променят и подписват онлайн.

Патрулните полицейските коли си имат компютри, интернет и достъп до служебните регистри. Номерът на колата и на личната карта на водача са достатъчни на “катаджията” да провери платени ли са автозастраховките, за какво е глобяван водачът, какви нарушения има. Естонските полицаи имат онлайн достъп до Шенгенската информационна система и във всеки момент могат да проверяват дали една кола е крадена и дали не са спрели издирван престъпник.

Някои са недоволни, че държавата знае всичко за всеки. Но пък всеки гражданин може да види кой и кога е влизал в неговото е-досие и ако има съмнения, да се оплаче на Агенцията за защита на личните данни.

А и Биг Брадър е враг на корупцията – защото в интернет следите остават и може да установи дали някой държавен служител не си е превишавал правомощията, дали е ровил в досиета и регистри по служба или с користна цел.

Ако в България действаше естонската система, бързо и лесно щеше да се разбере кой е откраднал СРС-та и кой търгува с държавни тайни.

X-Road – невидимото кръстовище

Бащите на дигиталната революция в Естония от самото начало си поставят за цел да избегнат създаването на единна информационна мрежа мастодонт. Така се ражда X-Road – кръстовището, от което се стига до масивите на различните институции. X-Road просто създава при поискване временни връзки към бази данни, като позволява те да работят независимо една от друга и да си общуват безпроблемно. Така е-правителството не е зависимо от един стопанин на мрежата – всяко ведомство си избира подходящия за себе си софтуер и компания за поддръжка и развитие, но ползват една платформа.

И въпреки че са толкова напред, естонците не се уморяват да търсят нови е-решения. Те вече се замислят струва ли си хладилникът да бъде снабден с устройство, което да праща SMS, ако срокът на годност на някой от продуктите е изтекъл.

ОСОБЕНОСТИ

Като население Естония е “мини”, но по територия е по-голяма от Дания, Люксембург и Швейцария. Има над 1500 острова, повечето са малки и необитавани. Половината от територията й е покрита с гора и въпреки че имат дървета в изобилие, всякак избягват да хабят хартия.

От Талин до Хелзинки са само 80 км и финландците са сред най-многобройните туристи.

В Естония можете да сърфирате в интернет навсякъде. Дори на най-затънтените крайчета и острови, ако походите няколкостотин метра, ще хванете сигнал.

Почти всички университети имат и IT специалности, а в Талин и Тарту първи в света започват да произвеждат магистри по киберзащита.

Финландия си има “Нокия”, ние – петролни шисти, шегуват се естонците. Те се гордеят със 70% енергийна независимост, която се дължи именно на напоените с нефт скали, от които Естония произвежда горива (тя е сред световните сили в този бизнес). Използването на шистовия петрол причинява големи замърсявания и екологични проблеми, но естонците на драго сърце инвестират в скъпи “зелени” съоръжения, за да продължат да експлоатират националното си богатство.

В КРИЗАТА И СЛЕД ТОВА

В началото на 90-те години Естония е по-бедна и обрулена дори от България. Но балтийският тигър бързо надминава балканския лъв. През 2009 г. брутният вътрешен продукт на глава от населението е 4700 евро в България и 10 300 евро в Естония. В пика на кризата икономиката на Естония се срина с повече от 14%. Нашият БВП спадна “само” с 5 на сто. Безработицата в Естония надмина 16% през 2009 г., а у нас – 12%.

Всеки икономист знае, че колкото по-малка и отворена е една държава, толкова по-уязвима е от външните шокове. Рецесията удари особено жестоко Естония, която също като България загуби външни пазари и инвестиции, а строителството и търговията с имоти колабираха. Зависимостта обаче действа и с обратен знак – колкото по-малка е една икономика, толкова по-бързо хваща попътния вятър. Така се случи и с Естония – за първото тримесечие на 2011 г. отбеляза рекорден за целия ЕС скок от 8% на годишна база. Това обаче стана възможно и защото правителството в Талин запази скандинавско хладнокръвие, не се опита да създава и да прикрива бюджетни дефицити и блокира ударите на кризата с желязна финансова дисциплина. За което бе възнаградено – на 1 януари Естония стана 17-ият член на еврозоната.

Дори очакваното поскъпване заради въвеждането на еврото и “закръгляването” на цени като че ли не се състоя – въпреки неудобния обменен курс. Ние сме щастливци, че левът ни е вързан с единната валута в съотношение грубо 2:1. При курс 15.6466 крони за 1 евро обаче естонците не могат да минат без калкулатор, ако искат да сравняват цената в евро и в крони. Към април средната годишна инфлация в Естония при икономически бум е 4.3%. За сравнение в Гърция, която се разкъсва между фалита и рецесията, цените са се качили с 5%, а в Румъния – със 7.2%.

А през пролетта на парламентарните избори естонците преизбраха управляващите, които в кризата им орязаха заплатите, замразиха пенсиите и качиха ДДС от 18 на 20%. Защо ли? Естонците вярват, че правителството им е направило каквото трябва и ги е превело през тежка буря.

Advertisements

5 Comments

  1. Albizia said,

    Много добра статия, но можеше да споменеш откъде е. И още нещо:

    Покритие и указателни табели (като тази на снимката) за най-близката точка за връзка има из цялата страна.

    А снимката? 😉

    • Steff said,

      Права си. Статията е взета от тук: http://dartsnews.bg/News/3883

      • Albizia said,

        А те откъде ли са я тафили? Щото и тук не виждам никакви снимки…

        • Steff said,

          Не знам и не съм търсил.

  2. zelenkroki said,

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Change )

w

Connecting to %s