June 10, 2010 at 14:08 (разни, спомени)

Ех, тя любовта господа,
Е твърде трагична шега!
Чрез нея ридай глупостта,
През нея се смеят рога.

А влюбен бе той до уши,
Той – моят нещастен герой.
Побърка се или сгреши –
Не знам, но ожени се той.

На деншния век дъщеря,
Жена му, кат всички жени,
Бе честна, разумна, добра
И честно му тя измени.

Случайно се върна веднъж
Героят ми рано дома
И свари у спалнята мъж
При своята вярна жена.

Но влюбен бе той до уши,
Затуй не направи скандал,
А мъдро и кротко реши:
“Да не бях се рано прибрал!”

Загатката тъй разгадал,
Намерил у себе си грях,
Той каза й с тиха печал:
“Прости ми, задето видях!”

Добра бе жена му и тя
“Прощавам ти, каза, сега!”:
Ех, тя – любовта, господа,
Е твърде трагична шега.

Христо Смирненски

Advertisements

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Change )

w

Connecting to %s