Съдница…

May 26, 2010 at 08:34 (Вдъхновението)

Съдница си ти, но ме съдиш прекалено строго. Глупак съм аз, но глупак по теб.
Да си лягаш и да ставаш с една и съща мисъл – мисъл на вина. Каква е тази вина? Без вина виновен съм аз. Без вина защото няма кой да ми покаже какво направих и какво казах.
Грешно мисля, грешно действам, греша дори когато започна да говоря. А думите дори не били важни. Като не са важни защо тогава без тях се чустваме толкова наранени.
От кое боли повече: От думи или от бездуми? И отново се сещам за часовете по философия и изречението, което чух там: “Накажи глупака или простака в зависимост от ситуацията с мълчание.” Глупакът съм аз, но ситуацията не знам коя е…

Advertisements

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Change )

w

Connecting to %s