“Благодарности…”

Искам да благодаря на всичките си познати, които през цялото време не спират да ми показват, колко съм загубен, как не съм признавал чуждо мнение, как съм бил със самочувствие без покритие. Също така какъв инат съм, колко съм бил сдухан, как съм се бил мислил за голям боклук и т.н. Какво щях да правя без вас мили мои?
Как една добра дума не чух от вас, как една изречение от рода на: “Абе ти си такъв и такъв, но пък имаш сърце, не си безразличен добър си…”. Ама моля ви се – как ще чуя нещо такова, за вас е важно само да изтъквате негативизми и критики. Я да видим – ами смята, че аз се познавам най-добре от колкото вие ме познавате мен. Знам си недостатъците много добре, но това не Ви причи мили мои да виждате само тях и във всеки един момент да ми ги натяквате.
Как ли бих живял без да ви слушам през цялото време и да търся начин да се променя защото на вас драги мои не ви харесва моето мнение.
И за да не останете обидени, ще кажа, че говоря за всички моменти в които получавам вашата критика без да съм ви питал, без да съм задал въпроса: “Абе това правилно ли е?” или “Искам да попитам защо…?”.
Винаги, ще се намери човек, който да ми каже КООООЛКООООО много не съм прав и КООООЛКОООО много съм заблуден, но няма да се намери някой от вас който да ме попита “Как съм?” или да ти каже: “Честит празник Стеф!”. Ама това сигурно е естествено, боклука се сеща да поздравява, но да поздравяват боклука – не.
И не си мислете, че не ви обичам за това, че получавам всичкия този наплив от критики, от мненията ви уповаващите се на моето поведение, разсъждения и начина ми на общуване с вас. Обичам ви за това, че във всеки един момент мога да ви кажа:…