Sometimes by Reamonn
Her dreams come crashing down
Like a burning sky at night
No longer a child
You are the one
You can’t deny
What you have become
It can’t hurt you
But it can eat you up inside
Едно разтуптяно сърце…
Слушам Kamelot – Love you to death и си мисля какво ли би било да я хвана за ръка, да я погаля. Да усетя кожата е. Тя няма маникюр, няма един тон грим по лицето си, тя е красива и без всички тези неща. Част от красотата и идва дълбоко от душата й. Мога ли утре да застана пред нея, да докосна с пръсти това ангелско лице, да я погледна в очите, да видя усмивката й… Представям си как е в прегрътките ми, как докосвам с усни нежното й лице, държа я за ръка и я целувам, а ситен сняг се сипе от небето…
Доближа ли я, сърцето ми започва да бие, краката ми започват да треперят – поведение на сваляч – ХА, аз никога не съм бил такъв, по-скоро това е поведение на човек който има чуства, а не просто поредната забивка, както правят свалячите. Боже, аз съм много повече от един такъв…
Може ли тази песен така да ме изкара от равновесие, да ме накара да мисля за нея и да не мога да спра да си представям как я гледам и как топката от корема ми се е преместила в гърлото. Само, че тази топка не е онази, която изпитваш когато разбереш, че тя е с друг. Тази топка те кара да затаяваш дъх всеки път когато тя започне да говори, кара те да се вслушаш във всяка нейна дума, да уловиш погледа й когато гледа към теб, да усетиш аромата на парфюма й когато вече не можеш да си задържаш дъха и се налага да поемеш поредната доза живот под формата на въздух, точно така, тя говори, а на теб ти се иска да поемеш нейните въздишки в себе си…
Лъжа ли се или любовта е най-хубава, когато е несподелена? Усмихвам се и си мисля: „Как може човек да не иска да е с теб, да не те харесва, а ти да изпитваш чуства толкова истински, чисти, искрени?“
Предполгам, че точно такива чувства обикновенно ме пращат в депресии, но този път е различно, този път няма депресия, няма болка има само едно разтуптяно сърце, което скоро не беше туптяло така, само от въображението ми…
Правят ли парите щастлив човека?
Да!
Тази чудесна думичка достатъчна ли е за този пост? Мисля, че да! Ето отново чудесната думичка се намесва. Не знам какво толкова четете в този блог, като аз съмия не го чета, даже не си припомням и хубавите постове, но знам защо го водя – защото тука съм си в територията, не както във фейсбук – пишеш, някой ти отговаря, после си трие постовете, пишеш – на някой не му харесва какво си писал – три ти постовете (включително и аз). Поне тука се чуствам като в къщи, а не като на пазара, където всеки гледа какво има в торбата на другия.
Всъщност толкова много ми се е насъбрало да пиша. Защо се е насъбрало, зает ли съм бил, време ли съм нямал? – не, просто не ми се четат критики и коментари. Но ако тука не пиша, във фейсбук не пиша, в къщи не пиша – ами ще откача бе! Знам какво ще каже „вдъхновението“, но за човек който е цял пред пред компютъра и по-точно в интернет, не става да си пиша на лисчета или в word-а. Така, че извинявайте че за пореден път ще се оплаквам за живота, който водя.
Всъщност оплакването е само едно: омръзна ми живота да ме контролира – искам аз да контролирам него!
Ние козирозите обичаме да става „нашата“. Да получаваме това, което искаме. Материалисти ли сме? – Не!
Сега всеки би си помислил, че си противореча със заглавието на публикацията. Еми не е така. Както се пее в една песен: „парите са средство, а не цел“. Козирозите даваме всичко и правим всичко за любимия човек. И когато не можем да му дадем това от което той/тя има нужда се чустваме зле, подтиснати. Също така винаги се опитваме да угодим на всички, това е една от причините повече да не ходя никъде на 8-ми Декември. Невъзможността да угодиш на всики и появата на дразнения и недоразумения ни карат да си разваляме празници като този. Само, че за мен този ден не е никакъв празник. Намислили си студентите ден, в който задължително трябва да се напият. Да не кажа, че за някой всеки ден от сесията и от семестъра е 8-ми Декември. Както и да е, това е друга тема.
В момента дори ми е тъпо защото има един човек, с когото искам да общувам, но не знам какво да му кажа, как да започна разговор, какво да питам, какво да не питам… И всичко това ми се случва на мен, аз който винаги съм говорел и никога не съм си затварял устата, сега стоя и гледам в точка…
И още за козирозите – когато не получаваме любов се превръщаме в „чудовища“. Не знам, дали нарочно се заяждам с хората или вече го правя без да се замислям. Всъщност, май се заяждам с хора, които не харесвам или които са ме накарали да се чуствам много зле.
Като се замисля се държа ужасно с всички около мен – момичета, момчета, колеги, роднини, близки. Цял ден я пиша тази публикация и както гледам нищо не съм написал – нищо смислено.
Може би трябва да се махна от тука, да избягам, да се върна в София. Няма да ми е за първи път, но до кога? Все едно, че там няма да е както тука, няма да се появят нови дразнители, нови момичета, нови съквартиранти и т.н. Жалко, че и не мога да се махна от живота така, както от някой си град, без значение дали е Варна, София, Троян и др.
Любов, късмет, положително мислене, усмивки, емоции – къде са всички тези неща? Появяват се за малко и после си отиват. Докосват те до красотата си и след това те оставят в тъга и скръб. Сивото ежедневие те изсмуква като холера. Продължаваш напред, надявайки се отново да ги срещнеш и да се докоснеш до тях. Да те дарят с топлотата си и да стоплят душата ти!
Простотиите продължават
…обичам я от 9 ти клас… -> явно сме били двама -хахаха
