Дипломни работи
Най-накрая и аз да се дипломирам. Разбира се дипломата ще я чакаме някъде лятото или направо на есен, защото в България нещата стават бавно, но както и да е – бели кахъри.
Темата по която писах този път се отнасяше за VoIP между първи корпус на ВИНС-а и втори корпус. Темата се оказа доста интересна. Научих много неща. Паралелно с писането на дипломната трябваше да прекарвам нови телефонни постове във фирмата в която работя. И там отделно научих много неща за телефонията като цяло. Доволен съм!
Ще кача дипломата тук, за да може ако някой иска да я прочете. Предварително се извинявам за граматическите грешки в нея – колкото намерих ги оправих, но има и още.
2012-01-19
Разбрах, преди две нощи, че съм много несигурен в себе си. Като започнем от знанията, знания по всичко – литература, математика, информатика, физика, химия (тези последните две не знам защо изобщо ги пиша, сигурно защото знам, че има прав и променлив ток и органична и неорганична химия, но само толкова). И се оказва, че проблемите ми идват точно от тази несигурност. Сутринта спорих с Ивайло за тази поредна за мен глупост отностно това дали родилките да имат право да раждат чрез секцио, ако всички признаци на нормално раждане са налице. Дори в момента не мога да си спомня как тръгна разговорът, но му обяснявам аз каква е моята гледна точка, той нещо не се съгласи и както говорехме изведнъж се усетих, че себе си не мога да убедя, колкото да съм сигурен в собственото си мение, камо ли да тръгна да убеждавам някой друг човек.
2012-01-17
Не могаааааааааааааааааааа!!!!!!!!!!!!!
Оххх мисля, че трябва да си избия тази това изречение от главата. Е как да стане като да спра да мисля, че да го напиша това.
Иска ми се да бях мъничко по-умен, съвсем мъничко. Почва да ме е много яд, че главата ми е пълна само с простоии…
25 години си губя времето – 25… Да, толкова навърших миналата седмица… Някой хора на моята възраст вече имат деца (1, 2, 3…) други пък трошат пари…
Цел в живота – да оцелея! Ай сектир от тука – това цел ли е…
Хоби в живота – алкохолизъм! Ай сектир два пъти – това хоби ли е…
Трябвало да променя нещо в себе си, да реша какво да правя, да си поставя задачи, цели и мечти за реализация… апф…
Кат (това изречение е за теб) знам, че не ти се четат глупости, ама това стискане да не се оплаквам в блога вече ми дойде в повече.
Като бях малък исках да порастна. Като бях на 20 исках да съм малък, но да съм си със същия акъл на 20 годишен, сега на 25 искам да съм дете с детски акъл.
Общо взето си търся черна дупка в която да си излея всичките мисли…
2012-01-16
Уморен съм. Мисля да си почина максимално от комуникацията с хора, понеже ме дразни до смърт, и не мога да си обясня дали всички сте наистина толкова тъпи или е крайно време аз пак да почна да пия антидепресанти. Стандартният ми метод – да пия, за да мога да понасям хората около мен – вече не върши особена добра работа, щото се напивам и почвам да ги тормозя.
Да видим па аз колко ще изтрая без messenger-и, новини и т.н.. Може да ми е полезно, да се заровя в книгите и работата и да не мисля за глупости.
Ако трябвам на някой за нещо, може да ми пише на mail-а, него поне ще го чета от време на време.
Последен ден за 2011г.
“Алкохолиада” – така мога да нареча последната седмица преди изпращането на 2011г. Каква ти седмица, даже целия месец ми е такъв. Усещам, че не мога да повече така и все пак довечера е Нова година – което означава още алкохол.
Опитвам се да мисля през тези последни няколко часа, да не мисля за това какво свърших през тази година, какво остана за следващата и т.н. Уж всяка година си правя списъци, какво трябва да свърша, какво трябва да направя и за ‘ко – за да дойде днешният ден и листа да е пълен 
.
След като изтрих три изречения вече, който не трябва да се четат тука, усещам, че Delerium наистина имат хубави песнички. Едни такива успокояващи, неангажиращи, просто за слушане…
Като се върна назад тази година виждам, че все пак доста неща ми се случиха:
– прекарах едно наистина много хубаво лято – всяка седмица на Златни е Евърчето.
– а преди това бях абсулвент – то това май е нищо особено, ама да го приемем за важно събитие от моя студентски живот.
– а между двете горни събития изпаднах в истинска депресия. Е това вече си беше “яко” – яко, защото вече ще знам до къде да не стигам. Така не ме беше тресяло никога – 10-12 дена не мога да се оправя. Сега като се сетя се усмихвам 
и се моля повече да не ми се случва. В сравнени с преди, когато се оплаквах като малко дете когато не мога да получа нещо, разбивам, че тогава съм бил доста глупав. И в момента не ми е много розово, но знам, че ще се справя и че ще мине.
Изписах един куп глупости като за край на годината. Но все пак нали трябва всичко лошо да оставим зад гърба си и да гледаме на новата година с надежда. Надежда, че всичко ще бъде наред, и че новата година ще е по-добра от старата .
2011-12-16
Така като гледам отдавна не съм писал нищо, а толкова много неща ми се случиха и продължават да се случват. Може би за сега е най-добре да не пиша за тях.
А като цяло пиша дипломна работа – за клюкарите темата ми не е някакъв сайт, а е за VoIP. И пак за клюкарите, ако не знаят какво е VoIP да питат чичко google.
Точно заради тази дипломна съм оставил на страна толкова много неща, които трябва да свърша. Хубавото е че приключих с първата глава и съм я изпратил за рецензия при научния ми ръководител. От вчера се захванах с втората глава, а тя е изцяло описание на практическата част при VoIP сървъра. Ето защо трябваше да инсталирам Asterisk. Е няма такава мъка. Всъщност не мога да обясня защо не го инсталирах с apt-get install, а реших да го компилирам на ръка. Ужасно много мразя компилирането на ръка. Та тръгнах аз, оказа се, че преди да го инсталирам ще трябва да прекомпилирам ядрото – УЖАС. И понеже се видя, че цялата тази гадория ще е супер голяма си рекох: Абе що не вземеш да го пуснеш тоя Asterisk на kernel 3.2-rc1. Ама ‘ко ти пречи, че е някаква си там бета/алфа – и аз не знам каква версия. Хората ползват стабилни ядра 3.0.0 – 3.0.1, аз не. Давай ще се сваля и ще се прекомпилира 3.2-rc1. Почнах го към 3 следобяд вчера, прибрах се в 6 и нещо, компилацията още вървеше. Баси чудото, накрая приключи, инсталирах го и рестартирах. WoW – тръгна. Та сега си имам линукс с 3.2-rc1.
Днеска глупостите продължават – уж Asteriska лесно се инсталира – ОК. Аз решавам да ползвам postgresql – е-е-е-е ми да не бях решавал такива работи, а? Като се закучи тоя ./configure. Ако бях помислил малко сигурно щях да се сетя и по-рано. Ама и тия от Postgre са ебати схематиците. Защо инсталират сървъра във /var/lib/postgresql/X.X – това X.X за къф дявол им е? И моя конфигър търси ли търси pg_config и пищи ли пищи че го нямало в bin/ директорията. Както и да е, оправихме се. Току що make install-а на Asterisk-а приключи.
Резюме – 2 дена в инсталиране на VoIP сървър и нито един лист не мога да напиша в дипломната защото темата ми не е: How to install Asterisk from scratch.
