I J u s t D i e I n Y o u r A r m s . . .

#include „stdio.h“
int main()
{
    for (;;)
      {
      printf(„:)\n“);
      }
return 0;
}

Малко скучен ден, нооо разбрах, че една колежка си е сложила обица на езика :) :) :) :) и това много ме зарадва :) :) :) :). Преди няколко седмици я базикнах, дали няма да се дупчи и тя каза, че обмисляла, но все още се колебаела и днеска отивам на лекций и през междучасието и викам: „Похвали се с нещо“, и тя само ми казва, при което аз не и повярвах, но после взе че ми и показа. WoW, останах доста изненадан – приятно изненадан. Даже я разпитах как се е решила, кога, боляло ли е. Тя ми разказа де. Така, че нека и е честито :):)
Като, че ли това беше най-интересното от днеска – останалите неща си вървяха по план, с малки изключения. Ходих до работа да си взема последната заплата, като се надявах и трудовата ми книжка да е говота (след месец и половина закъснение) и разбрах, че са я изгубили. Ако се чудите за коя фирма става въпрос, сега ще кажа. Става въпрос за „Варнафарма Холдинг“ – или с по-прости думи „Медицински център – Младост“, аптеките на Марешки. Светлана Марешка още не ми била подписала книжката, аре моля Ви се без тия клишета при мен. Както и да е, не искам да си спомням.
Друго важно от днеска беше, че казах на преподавателката по UNIX, в четвъртък да ми носи тестовете и това означава, че ще държа изпит тогава. Надявам се да го взема :). Но до тогава няма да спирам да чета по Бази от данни. Предмета е важен и трябва да изкарам хубава оценка на контролното другата седмица.

Да видим от кога не съм писал. Така като гледам от преди няколко дена, когато изкарах 4 часа на кафе с „вдъхновението“. Не, не – подробностите ще оставя за накрая.
Ще започна с четвъртък сутрин. След 3 дена ходене на „Богородица по мъките“ и изрешаването на адски много задачи, деня на така важното контролно дойде. Колкото бързо дойде, толкова и бързо си отиде. А колкото за самото контролно – изложих се. Успях да изкарам само половината точки (6/12). Еми няма да крия, че ме е яд. Сега по-малко, но преди 2 дена ядът ми беше по-голям. Предполагам, че ядът ми идва от факта, че можеше да изкарам този резултат и без толкова много да се напрягам. Винаги съм обичал математиката, но в някои момент тя не ме обича. Както и да е! Продължавам нататъка. Все пак имаше още много от деня. След като се прибрах от контролното чатих с „вдъхновението“ и се разбрахме да се видим по-късно на кафе. На мен ми предстоеше още едно контролно същият следобед. И така върнах се във ВИНС-а и в 13:30ч. започна контролното по UNIX. 12 елементарни въпроса решени за 12 минути от мен. Предполагам, че ако не трябваше да пиша командите на лист щях да се справя и за 3-4 минути. Хайде стига съм се хвалил. По-интересно беше, че доцентката ме накара да направя и упражнението което, ще правим следващият час, а на мен лично ми предложи следващия четвъртък да отида при нея, тя да ми даде тест и след като го напрвя да ми пише оценката в книжката, един вид предварителен изпит. Отговорих и че ще си помисля, но сега реших да и кажа този понеделник на лекцията, че искам да се явя в четвъртък и да ме изпита. Един изпит за сесията по-малко. А въпросите от миналия ден бяха супер лесни, основни команди, малко работа с файлове – такива неща. Ето, че деня ми завърши с хубав „happy end“.
Добре де, не съм забравил, че в началото споменах, че съм бил на кафе с „вдъхновението“. След контролното по UNIX отидох на кафе. Срещата нямаше точен час, просто се бяхме разбрали единия като свърши с лекцийте да иде и да чака другия. Аз бях свършил още в 13:50, но срещата беше след 15:00ч. Та отидох аз в кафето някъде към 15:10 и както винаги предполагах, че тя още не е дошла и че ще я чакам. Но-о-о изненада, тя беше там, седнала на една масичка и ме чакаше. Признавам си че съм възпитан да не закъснявам за срещи и съм на мнение, че момчето трябва да чака момичето. Така, че не ми се случва всеки ден мен да чакат. Седнах до нея, поръчах си кафе и започнахме да си говорим. Когато си погледнах часовника, той показваше 19:01.WoW! Толкова дълго не бях стоял скоро в кафе, и то да си говоря с момиче. Говорихме си за толкова много неща. Беше ми доста приятно. Само ще отбележа – не съм говорил за компютри с нея – хаха. Говорихме за всичко друго, само не и за компютри. Даже мога да кажа, че съм доволен от себе си поради този факт. Не знам дали я отегчих по едно време с моите приказки, но скоро ще разбера – когато поискам пак да се видим, дори и да не бъде за толкова много време!